Това ли беше краят на кошмара,
на всички мъки, мразове и студове.
Тая зима яко ни заби шамара,
вижте: бедно селско дете клинци ми кове.
Голо, босо, неумито,
в бедната колибка циганче ми е свито.
Тича, шета, помага, работи и си тананика,
оп, грешка - какво тананика, милото от студ ми зинзика.
Куче и котка в любов са голяма,
изпадат направо в екстаз.
Съпреживяват човешката драма,
и тях не подмина злият северен дядо Мраз. ...