May 22, 2010, 10:32 AM

Краят на зимата

  Poetry
536 0 0

Това ли беше краят на кошмара,
на всички мъки, мразове и студове.
Тая зима яко ни заби шамара, 
вижте: бедно селско дете клинци ми кове.

Голо, босо, неумито, 
в бедната колибка циганче ми е свито.
Тича, шета, помага, работи и си тананика,
оп, грешка - какво тананика, милото от студ ми зинзика. 

Куче и котка в любов са голяма,
изпадат направо в екстаз. 
Съпреживяват човешката драма,
и тях не подмина злият северен дядо Мраз. 

Бедний народец чака с часове на автобусната станция,
а бурният северен вятър тъй гадно ги брули.
Всички крещят "Искаме ваканция,
ветре, отивай си, не чу ли!"

Ледът отново е неизчистен,
бедно дете се подхлъзна и падна,
студ, как ми се щеше да си измислен,
толкоз мечти и надежди ти ми открадна!

Вижте, от изток изгрява жълтото слънце!
То топлинка ще ни даде мънце,
сериозно питам, това ли беше краят на кошмара,
на всички мъки, мразове и студове?
19.02.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...