22.05.2010 г., 10:32

Краят на зимата

537 0 0

Това ли беше краят на кошмара,
на всички мъки, мразове и студове.
Тая зима яко ни заби шамара, 
вижте: бедно селско дете клинци ми кове.

Голо, босо, неумито, 
в бедната колибка циганче ми е свито.
Тича, шета, помага, работи и си тананика,
оп, грешка - какво тананика, милото от студ ми зинзика. 

Куче и котка в любов са голяма,
изпадат направо в екстаз. 
Съпреживяват човешката драма,
и тях не подмина злият северен дядо Мраз. 

Бедний народец чака с часове на автобусната станция,
а бурният северен вятър тъй гадно ги брули.
Всички крещят "Искаме ваканция,
ветре, отивай си, не чу ли!"

Ледът отново е неизчистен,
бедно дете се подхлъзна и падна,
студ, как ми се щеше да си измислен,
толкоз мечти и надежди ти ми открадна!

Вижте, от изток изгрява жълтото слънце!
То топлинка ще ни даде мънце,
сериозно питам, това ли беше краят на кошмара,
на всички мъки, мразове и студове?
19.02.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...