Това ли беше краят на кошмара,
на всички мъки, мразове и студове.
Тая зима яко ни заби шамара, 
вижте: бедно селско дете клинци ми кове.

Голо, босо, неумито, 
в бедната колибка циганче ми е свито.
Тича, шета, помага, работи и си тананика,
оп, грешка - какво тананика, милото от студ ми зинзика. 

Куче и котка в любов са голяма,
изпадат направо в екстаз. 
Съпреживяват човешката драма,
и тях не подмина злият северен дядо Мраз. 

Бедний народец чака с часове на автобусната станция,
а бурният северен вятър тъй гадно ги брули.
Всички крещят "Искаме ваканция,
ветре, отивай си, не чу ли!"

Ледът отново е неизчистен,
бедно дете се подхлъзна и падна,
студ, как ми се щеше да си измислен,
толкоз мечти и надежди ти ми открадна!

Вижте, от изток изгрява жълтото слънце!
То топлинка ще ни даде мънце,
сериозно питам, това ли беше краят на кошмара,
на всички мъки, мразове и студове?
19.02.2008