Аnna (Ана Янкова)
186 526
12 sept 2023, 20:12

Кремена 

  Poesía » De amor
194 1 2

Отворено небето плаче робски. 
Не идва очакваният зов.
Безхаберно листата танцуват
Непоканена гостенка моли за левче.
Красива е, устните и са като полети.
Очите - крадат от деня. 
Къде ли е любимият, изпратен  на фронта? 
Проследих къде живее тя.  Наблизо. 
Малка дървена пристройка, куче оглася тъмнината.
И някак  става тихо, дори щурчето посвоему роптае.

Свикнало на обич. 
Омагьосано от тъгата.
Плаче и пее. В синхрон с вятъра. 
Мълчание и крехък вик.
Жената лежеше в червено. 

 

© Ана Янкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ех, да щурчето.. Благодаря, Младене!
  • Силен стих с много неочакван и силен финал. Поздравление, Ана!
    Особено ми хареса образа на щурчето "омагьосано от тъгата". Голямо попадение!
Propuestas
: ??:??