Кремена
Отворено небето плаче робски.
Не идва очакваният зов.
Безхаберно листата танцуват
Непоканена гостенка моли за левче.
Красива е, устните и са като полети.
Очите - крадат от деня.
Къде ли е любимият, изпратен на фронта?
Проследих къде живее тя. Наблизо.
Малка дървена пристройка, куче оглася тъмнината.
И някак става тихо, дори щурчето посвоему роптае.
Свикнало на обич.
Омагьосано от тъгата.
Плаче и пее. В синхрон с вятъра.
Мълчание и крехък вик.
Жената лежеше в червено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Янкова Всички права запазени
