24 oct 2010, 13:15

Крилата Сянка

  Poesía
1.4K 0 22

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                   К    Р    И    Л    А    Т    А         С    Я    Н    К    А

 

            _______________________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                    Един Живот...

 

                                    Със смачкани Цветя по ъглите.

 

 

 

 

 

                                    Един Живот...

 

                                    Обрасъл с паяжини крещяща Самота.

 

 

 

 

 

                                     Един Живот...

 

                                     Греховно зарит под угаснали Въглени.

 

 

 

 

 

                                     Един Живот...

 

                                     Сред пустинно зажаднели Извори. Пресъхнали.

 

 

 

 

 

 

                                      Един Живот...

 

                                      Над който само Сянката ми Крилата.

 

                                      Величествено. Поднебесно. Ала жертвено...

 

 

 

 

 

 

 

                                      Да се рее безмълвно остана. 

                                      И да отброява Съдбата...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                     2010 г.

 

 

 

 

                                                                    Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Приятелю!
    Представа нямаш какво означават словата ти за мен.

    Здравей !!!
  • Дълбока вода си приятелю!
    Отнасяш...
    Поздравления за завладяващия, толкова образен стих!
  • Благодаря ти, Селвер!

    Бъди !!!
  • Елице-Водице, Галя, Ачо, Ивон, Любо, Роси, Яна, Маги - благодаря ви
    много, много, много...
    Респектиран съм от вашите коментари!

    Здравейте и БЪДЕТЕ !!!
  • Величествено. Поднебесно. Ала жертвено...
    прекрасно стихотворение...
    Виктор, сърдечно..

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...