Oct 24, 2010, 1:15 PM

Крилата Сянка

  Poetry
1.4K 0 22

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                   К    Р    И    Л    А    Т    А         С    Я    Н    К    А

 

            _______________________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                    Един Живот...

 

                                    Със смачкани Цветя по ъглите.

 

 

 

 

 

                                    Един Живот...

 

                                    Обрасъл с паяжини крещяща Самота.

 

 

 

 

 

                                     Един Живот...

 

                                     Греховно зарит под угаснали Въглени.

 

 

 

 

 

                                     Един Живот...

 

                                     Сред пустинно зажаднели Извори. Пресъхнали.

 

 

 

 

 

 

                                      Един Живот...

 

                                      Над който само Сянката ми Крилата.

 

                                      Величествено. Поднебесно. Ала жертвено...

 

 

 

 

 

 

 

                                      Да се рее безмълвно остана. 

                                      И да отброява Съдбата...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                     2010 г.

 

 

 

 

                                                                    Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Приятелю!
    Представа нямаш какво означават словата ти за мен.

    Здравей !!!
  • Дълбока вода си приятелю!
    Отнасяш...
    Поздравления за завладяващия, толкова образен стих!
  • Благодаря ти, Селвер!

    Бъди !!!
  • Елице-Водице, Галя, Ачо, Ивон, Любо, Роси, Яна, Маги - благодаря ви
    много, много, много...
    Респектиран съм от вашите коментари!

    Здравейте и БЪДЕТЕ !!!
  • Величествено. Поднебесно. Ала жертвено...
    прекрасно стихотворение...
    Виктор, сърдечно..

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...