Oct 24, 2010, 1:15 PM

Крилата Сянка

  Poetry
1.4K 0 22

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                   К    Р    И    Л    А    Т    А         С    Я    Н    К    А

 

            _______________________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                    Един Живот...

 

                                    Със смачкани Цветя по ъглите.

 

 

 

 

 

                                    Един Живот...

 

                                    Обрасъл с паяжини крещяща Самота.

 

 

 

 

 

                                     Един Живот...

 

                                     Греховно зарит под угаснали Въглени.

 

 

 

 

 

                                     Един Живот...

 

                                     Сред пустинно зажаднели Извори. Пресъхнали.

 

 

 

 

 

 

                                      Един Живот...

 

                                      Над който само Сянката ми Крилата.

 

                                      Величествено. Поднебесно. Ала жертвено...

 

 

 

 

 

 

 

                                      Да се рее безмълвно остана. 

                                      И да отброява Съдбата...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                     2010 г.

 

 

 

 

                                                                    Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Приятелю!
    Представа нямаш какво означават словата ти за мен.

    Здравей !!!
  • Дълбока вода си приятелю!
    Отнасяш...
    Поздравления за завладяващия, толкова образен стих!
  • Благодаря ти, Селвер!

    Бъди !!!
  • Елице-Водице, Галя, Ачо, Ивон, Любо, Роси, Яна, Маги - благодаря ви
    много, много, много...
    Респектиран съм от вашите коментари!

    Здравейте и БЪДЕТЕ !!!
  • Величествено. Поднебесно. Ала жертвено...
    прекрасно стихотворение...
    Виктор, сърдечно..

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...