24.10.2010 г., 13:15

Крилата Сянка

1.4K 0 22

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                   К    Р    И    Л    А    Т    А         С    Я    Н    К    А

 

            _______________________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                    Един Живот...

 

                                    Със смачкани Цветя по ъглите.

 

 

 

 

 

                                    Един Живот...

 

                                    Обрасъл с паяжини крещяща Самота.

 

 

 

 

 

                                     Един Живот...

 

                                     Греховно зарит под угаснали Въглени.

 

 

 

 

 

                                     Един Живот...

 

                                     Сред пустинно зажаднели Извори. Пресъхнали.

 

 

 

 

 

 

                                      Един Живот...

 

                                      Над който само Сянката ми Крилата.

 

                                      Величествено. Поднебесно. Ала жертвено...

 

 

 

 

 

 

 

                                      Да се рее безмълвно остана. 

                                      И да отброява Съдбата...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                     2010 г.

 

 

 

 

                                                                    Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Приятелю!
    Представа нямаш какво означават словата ти за мен.

    Здравей !!!
  • Дълбока вода си приятелю!
    Отнасяш...
    Поздравления за завладяващия, толкова образен стих!
  • Благодаря ти, Селвер!

    Бъди !!!
  • Елице-Водице, Галя, Ачо, Ивон, Любо, Роси, Яна, Маги - благодаря ви
    много, много, много...
    Респектиран съм от вашите коментари!

    Здравейте и БЪДЕТЕ !!!
  • Величествено. Поднебесно. Ала жертвено...
    прекрасно стихотворение...
    Виктор, сърдечно..

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...