24.10.2010 г., 13:15

Крилата Сянка

1.4K 0 22

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                   К    Р    И    Л    А    Т    А         С    Я    Н    К    А

 

            _______________________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                    Един Живот...

 

                                    Със смачкани Цветя по ъглите.

 

 

 

 

 

                                    Един Живот...

 

                                    Обрасъл с паяжини крещяща Самота.

 

 

 

 

 

                                     Един Живот...

 

                                     Греховно зарит под угаснали Въглени.

 

 

 

 

 

                                     Един Живот...

 

                                     Сред пустинно зажаднели Извори. Пресъхнали.

 

 

 

 

 

 

                                      Един Живот...

 

                                      Над който само Сянката ми Крилата.

 

                                      Величествено. Поднебесно. Ала жертвено...

 

 

 

 

 

 

 

                                      Да се рее безмълвно остана. 

                                      И да отброява Съдбата...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                     2010 г.

 

 

 

 

                                                                    Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Приятелю!
    Представа нямаш какво означават словата ти за мен.

    Здравей !!!
  • Дълбока вода си приятелю!
    Отнасяш...
    Поздравления за завладяващия, толкова образен стих!
  • Благодаря ти, Селвер!

    Бъди !!!
  • Елице-Водице, Галя, Ачо, Ивон, Любо, Роси, Яна, Маги - благодаря ви
    много, много, много...
    Респектиран съм от вашите коментари!

    Здравейте и БЪДЕТЕ !!!
  • Величествено. Поднебесно. Ала жертвено...
    прекрасно стихотворение...
    Виктор, сърдечно..

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...