10 ene 2007, 22:11

Крилати мисли 

  Poesía
728 0 4

 

 

Устните  лепнат... думите глъхнат скрити ,

преди да са проникнали през тях,

мислите хвръкват, като ято гургулици,

потърсили небето в своя страх...

Лъч слънчев блесва...чак в сърцето с пламък огнен,

напълвам в шепи от мечтите си зрънца,

да си ги върна, гургулиците сиротни,

те да ме топлят, с бели пухени крила...

 

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??