Устните лепнат... думите глъхнат скрити ,
преди да са проникнали през тях,
мислите хвръкват, като ято гургулици,
потърсили небето в своя страх...
Лъч слънчев блесва...чак в сърцето с пламък огнен,
напълвам в шепи от мечтите си зрънца,
да си ги върна, гургулиците сиротни,
те да ме топлят, с бели пухени крила...
© Дидислава Всички права запазени