7 oct 2010, 16:09

Крилете на светулките 

  Poesía » De amor
671 0 2


Щърбава, сива и хладна,

приютила в шепи врабци,

тая сряда е толкова жадна,

а слънчевите снопи – конци,

по които мъглата танцува.

Просто сряда, кротко дъждовна,

с остър мирис на жълти листа,

в този храм нощем събирам

мъртви светулчини сърца.

Като мед от лъжица небесна

мързеливо се точи деня,

може ли някой да ми нарисува

дъжд по есенните крила?


© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??