Крилете на светулките
949
0
2
Щърбава, сива и хладна,
приютила в шепи врабци,
тая сряда е толкова жадна,
а слънчевите снопи – конци,
по които мъглата танцува.
Просто сряда, кротко дъждовна,
с остър мирис на жълти листа,
в този храм нощем събирам
мъртви светулчини сърца.
Като мед от лъжица небесна
мързеливо се точи деня,
може ли някой да ми нарисува
дъжд по есенните крила?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados
