Oct 7, 2010, 4:09 PM

Крилете на светулките 

  Poetry » Love
659 0 2


Щърбава, сива и хладна,

приютила в шепи врабци,

тая сряда е толкова жадна,

а слънчевите снопи – конци,

по които мъглата танцува.

Просто сряда, кротко дъждовна,

с остър мирис на жълти листа,

в този храм нощем събирам

мъртви светулчини сърца.

Като мед от лъжица небесна

мързеливо се точи деня,

може ли някой да ми нарисува

дъжд по есенните крила?


© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??