Крилете на светулките
948
0
2
Щърбава, сива и хладна,
приютила в шепи врабци,
тая сряда е толкова жадна,
а слънчевите снопи – конци,
по които мъглата танцува.
Просто сряда, кротко дъждовна,
с остър мирис на жълти листа,
в този храм нощем събирам
мъртви светулчини сърца.
Като мед от лъжица небесна
мързеливо се точи деня,
може ли някой да ми нарисува
дъжд по есенните крила?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джулиана Кашон Всички права запазени
