Крилете на светулките
952
0
2
Щърбава, сива и хладна,
приютила в шепи врабци,
тая сряда е толкова жадна,
а слънчевите снопи – конци,
по които мъглата танцува.
Просто сряда, кротко дъждовна,
с остър мирис на жълти листа,
в този храм нощем събирам
мъртви светулчини сърца.
Като мед от лъжица небесна
мързеливо се точи деня,
може ли някой да ми нарисува
дъжд по есенните крила?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джулиана Кашон Все права защищены
