26 ene 2010, 22:28

Кристален звън 

  Poesía » Del paisaje
760 0 11



Бяла нощ.

От студ,

вятърът дори се скри.

Затвориха прозорците

премрежени от ледени цветя

очи.

Към близката бреза,

луната лъчите си протегна,

за да я погали,

но не успя -

по сребърните струни

се търкулнаха сълзи,

посипаха се бавно

върху вейките смълчани.

Ветрецът

иззад ъгъла надникна,

боязливо клонките й разлюля

и кристален звън

в тишината

плахо прозвуча.

 

 

 

 

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??