Jan 26, 2010, 10:28 PM

Кристален звън 

  Poetry » Landscape
698 0 11



Бяла нощ.

От студ,

вятърът дори се скри.

Затвориха прозорците

премрежени от ледени цветя

очи.

Към близката бреза,

луната лъчите си протегна,

за да я погали,

но не успя -

по сребърните струни

се търкулнаха сълзи,

посипаха се бавно

върху вейките смълчани.

Ветрецът

иззад ъгъла надникна,

боязливо клонките й разлюля

и кристален звън

в тишината

плахо прозвуча.

 

 

 

 

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??