Сълзи кристални лицето белязват,
сълзи горчиви, с пламък във тях,
сълзи тръпчиви, но любов показват,
безкрайна е тя, а прозира във тях!
Любов безгранична извира от мен,
любов необятна гори във сърцето,
слънце, ела - стопли моя ден,
върни пак усмивката на лицето!
Ако те няма само за миг,
ако само за малко си тръгнеш,
тишината раздирам със вик
и моля жално при мен да се върнеш!
Липсваш ми болезнено, ужасно,
всеки миг без теб се забива
в сърцето, пронизва ме опасно
и бавно и мъчно ме убива...
Но заедно ли сме - песен пея,
с любов и щастие ме озаряваш,
само за теб аз мога да живея,
защото ти живот ми даряваш!
Повече от всичко искам и желая
щастлив да си, да обичаш и да си обичан,
заедно да бъдем, аз мечтая,
но тръгнеш ли - няма да се обричам...
Искам само в едно да се уверя -
че на животът се радваш без мен,
но страдаш ли - не мога да се примиря,
мрак ще настъпи и в моя ден!
Ще ме боли ужасно, ако си отидеш ти,
ще плача и ще страдам аз за любовта,
но знам ли, че нещастен си и ти,
няма да оставя въглените в пепелта!
Пламъкът отново аз ще възродя,
ще се боря за него, за теб...
има ли искра - ще я възпламеня,
защото, знай, обичам само теб!
© Бръм Бръмм Todos los derechos reservados