15 feb 2012, 23:28

Кристално

1.7K 0 0

Смразяващата нежност на приливи и отливи,

безмълвна белота в душата..

Светът крещи затворен зад прозорците на времето.

Някой хвърли камък и  ги счупи.

Влезна от онзи приятен студ,

който те кара да изтръпваш,

но да осъзнаваш, че те има.

Миналото и бъдещето се събраха в едно

и картината оживя.

Сега потъвам в преспите на любовта,

но това не е бяла смърт.

Не е и жаравата, по която стъпвах преди,

но не е  и лудостта, от която се избавих.

Какво  е това?

Минутите с теб замръзват на кристали -

онези малки блещукащи неща,

които хората търсят цял живот...

Намерят ли ги, са богати.

Как да ги уловя -

когато ръцете ми са още горещи?

Ами ако разтопя нежността ти,

тогава какво ще ми  остане...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....