Смразяващата нежност на приливи и отливи,
безмълвна белота в душата..
Светът крещи затворен зад прозорците на времето.
Някой хвърли камък и ги счупи.
Влезна от онзи приятен студ,
който те кара да изтръпваш,
но да осъзнаваш, че те има.
Миналото и бъдещето се събраха в едно
и картината оживя.
Сега потъвам в преспите на любовта,
но това не е бяла смърт.
Не е и жаравата, по която стъпвах преди, ...