15.02.2012 г., 23:28

Кристално

1.7K 0 0

Смразяващата нежност на приливи и отливи,

безмълвна белота в душата..

Светът крещи затворен зад прозорците на времето.

Някой хвърли камък и  ги счупи.

Влезна от онзи приятен студ,

който те кара да изтръпваш,

но да осъзнаваш, че те има.

Миналото и бъдещето се събраха в едно

и картината оживя.

Сега потъвам в преспите на любовта,

но това не е бяла смърт.

Не е и жаравата, по която стъпвах преди,

но не е  и лудостта, от която се избавих.

Какво  е това?

Минутите с теб замръзват на кристали -

онези малки блещукащи неща,

които хората търсят цял живот...

Намерят ли ги, са богати.

Как да ги уловя -

когато ръцете ми са още горещи?

Ами ако разтопя нежността ти,

тогава какво ще ми  остане...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...