15.02.2012 г., 23:28 ч.

Кристално 

  Поезия » Бели стихове
1415 0 0
Смразяващата нежност на приливи и отливи,
безмълвна белота в душата..
Светът крещи затворен зад прозорците на времето.
Някой хвърли камък и ги счупи.
Влезна от онзи приятен студ,
който те кара да изтръпваш,
но да осъзнаваш, че те има.
Миналото и бъдещето се събраха в едно
и картината оживя.
Сега потъвам в преспите на любовта,
но това не е бяла смърт.
Не е и жаравата, по която стъпвах преди, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??