8 abr 2009, 9:47

Криза

  Poesía
637 0 7

Над света е надвиснала криза.
Страх панически, като ястреб лети.
Всяка малка надежда излиза
от мечтите със влажни очи.

По-дълбоко от дъното няма.
За какво ни втълпяват страха?
Нищетата превръщат във драма
политиците с черна душа.

Народът ни вече обръгнал
да е в криза... Години подред...
Всички нови промени излизат
като в ТОТО изтеглен билет. 

Но културна е кризата, зная.
От нея сега ме е страх.
Не! Не виждам на чалгата края.
Уж съм тук, а се чувствам, че бях.

И се виждам облечен във бяла
усмирителна някаква риза...
Свободата ми, значи, изцяло
е облечена в сигурна криза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нееее, докато има такива като теб и като нас, поети и хора с душа, кризата ще бъде преборена. Поздравления за подбранат тема!
  • кризата и свободата могат да се разделят,ако човек пожелае.тредно е ,но не е невъзможно.поздравявам те за стиха и за позицията.но ...може и в криза да бъдем свободни ,та дори и по- свободни!
  • Така е!Поздравления за стиха!И аз имам стих със същото заглавие.
  • 92`/. от българите са в криза от поне две десетилетия.Кризата може ли да изпадне в криза?Оптимистът би казал "може, може..."

    ..."Свободата ни знаем прекрасно си
    е доста условно понятие...
    ..............................
    ...Днес в република бедна и жалка
    сме свободни мизерно да гнием..."
    Кр. Тенев "Дяконът"

    Поздравления за силната гражданска и професионална позиция!
    Ние сме на дъното, но и то за нас е преход - продължаваме да копаем надолу, търсейки на дъното "дъното".

    Довел си читателя до "златната жила",от която да добива...Благодаря за стиха!
  • "Народът ни вече претръпнал", това е по-подходящата дума според мен. Хубав стих, Вал.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...