Apr 8, 2009, 9:47 AM

Криза

  Poetry
635 0 7

Над света е надвиснала криза.
Страх панически, като ястреб лети.
Всяка малка надежда излиза
от мечтите със влажни очи.

По-дълбоко от дъното няма.
За какво ни втълпяват страха?
Нищетата превръщат във драма
политиците с черна душа.

Народът ни вече обръгнал
да е в криза... Години подред...
Всички нови промени излизат
като в ТОТО изтеглен билет. 

Но културна е кризата, зная.
От нея сега ме е страх.
Не! Не виждам на чалгата края.
Уж съм тук, а се чувствам, че бях.

И се виждам облечен във бяла
усмирителна някаква риза...
Свободата ми, значи, изцяло
е облечена в сигурна криза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нееее, докато има такива като теб и като нас, поети и хора с душа, кризата ще бъде преборена. Поздравления за подбранат тема!
  • кризата и свободата могат да се разделят,ако човек пожелае.тредно е ,но не е невъзможно.поздравявам те за стиха и за позицията.но ...може и в криза да бъдем свободни ,та дори и по- свободни!
  • Така е!Поздравления за стиха!И аз имам стих със същото заглавие.
  • 92`/. от българите са в криза от поне две десетилетия.Кризата може ли да изпадне в криза?Оптимистът би казал "може, може..."

    ..."Свободата ни знаем прекрасно си
    е доста условно понятие...
    ..............................
    ...Днес в република бедна и жалка
    сме свободни мизерно да гнием..."
    Кр. Тенев "Дяконът"

    Поздравления за силната гражданска и професионална позиция!
    Ние сме на дъното, но и то за нас е преход - продължаваме да копаем надолу, търсейки на дъното "дъното".

    Довел си читателя до "златната жила",от която да добива...Благодаря за стиха!
  • "Народът ни вече претръпнал", това е по-подходящата дума според мен. Хубав стих, Вал.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...