Над света е надвиснала криза.
Страх панически, като ястреб лети.
Всяка малка надежда излиза
от мечтите със влажни очи.
По-дълбоко от дъното няма.
За какво ни втълпяват страха?
Нищетата превръщат във драма
политиците с черна душа.
Народът ни вече обръгнал
да е в криза... Години подред...
Всички нови промени излизат
като в ТОТО изтеглен билет.
Но културна е кризата, зная.
От нея сега ме е страх.
Не! Не виждам на чалгата края.
Уж съм тук, а се чувствам, че бях.
И се виждам облечен във бяла
усмирителна някаква риза...
Свободата ми, значи, изцяло
е облечена в сигурна криза.
© Валентин Йорданов All rights reserved.