8 апр. 2009 г., 09:47

Криза

636 0 7

Над света е надвиснала криза.
Страх панически, като ястреб лети.
Всяка малка надежда излиза
от мечтите със влажни очи.

По-дълбоко от дъното няма.
За какво ни втълпяват страха?
Нищетата превръщат във драма
политиците с черна душа.

Народът ни вече обръгнал
да е в криза... Години подред...
Всички нови промени излизат
като в ТОТО изтеглен билет. 

Но културна е кризата, зная.
От нея сега ме е страх.
Не! Не виждам на чалгата края.
Уж съм тук, а се чувствам, че бях.

И се виждам облечен във бяла
усмирителна някаква риза...
Свободата ми, значи, изцяло
е облечена в сигурна криза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нееее, докато има такива като теб и като нас, поети и хора с душа, кризата ще бъде преборена. Поздравления за подбранат тема!
  • кризата и свободата могат да се разделят,ако човек пожелае.тредно е ,но не е невъзможно.поздравявам те за стиха и за позицията.но ...може и в криза да бъдем свободни ,та дори и по- свободни!
  • Така е!Поздравления за стиха!И аз имам стих със същото заглавие.
  • 92`/. от българите са в криза от поне две десетилетия.Кризата може ли да изпадне в криза?Оптимистът би казал "може, може..."

    ..."Свободата ни знаем прекрасно си
    е доста условно понятие...
    ..............................
    ...Днес в република бедна и жалка
    сме свободни мизерно да гнием..."
    Кр. Тенев "Дяконът"

    Поздравления за силната гражданска и професионална позиция!
    Ние сме на дъното, но и то за нас е преход - продължаваме да копаем надолу, търсейки на дъното "дъното".

    Довел си читателя до "златната жила",от която да добива...Благодаря за стиха!
  • "Народът ни вече претръпнал", това е по-подходящата дума според мен. Хубав стих, Вал.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....