Крокодил и слон

Вървели крокодил и слон 

и дишали във равен тон. 

Продумал крокодил юнак:
- Ще ги изтрепя аз до крак 

тез славеи и пойни птици, 

пауни - разни хубавици! 

Те еднодневки са за мен,
а аз пред тях съм супермен.
- Почакай, братко, не гневи се, 

от туй що мислиш, отърви се!

 Че мисля не си твърде прав, 

макар и да си много здрав.
Че крокодил си - крокодил,
но ако славей или паун би бил, 

какво ти щеше да направиш 

на цяла джунгла да докажеш, 

че не за паун ти си бил,
а баш за страшен крокодил?
- Наистина, бе слоне, ей сега, 

долавям истината нова!
Ти май че прав си за това,
че всички равни сме пред Бога.
Доволен слонът се усмихна

 и тръгна сам по пътя свой.
Шумът от стъпките му в миг затихна,

 изчезнал беше като призрак той.
Замислен крокодилът тръгна

 към мястото, где той цареше,

 в далечината нейде зърна

 паун, безгрижен там стоеше. 

Видя паунът крокодил юнак,
с криле заплеска, силно писна,

 пред погледа му падна мрак,

 вратът му лъскав в миг увисна.

Делислава Делиева