Крокодил и слон
Вървели крокодил и слон
и дишали във равен тон.
Продумал крокодил юнак:
- Ще ги изтрепя аз до крак
тез славеи и пойни птици,
пауни - разни хубавици!
Те еднодневки са за мен,
а аз пред тях съм супермен.
- Почакай, братко, не гневи се,
от туй що мислиш, отърви се!
Че мисля не си твърде прав,
макар и да си много здрав.
Че крокодил си - крокодил,
но ако славей или паун би бил,
какво ти щеше да направиш
на цяла джунгла да докажеш,
че не за паун ти си бил,
а баш за страшен крокодил?
- Наистина, бе слоне, ей сега,
долавям истината нова!
Ти май че прав си за това,
че всички равни сме пред Бога.
Доволен слонът се усмихна
и тръгна сам по пътя свой.
Шумът от стъпките му в миг затихна,
изчезнал беше като призрак той.
Замислен крокодилът тръгна
към мястото, где той цареше,
в далечината нейде зърна
паун, безгрижен там стоеше.
Видя паунът крокодил юнак,
с криле заплеска, силно писна,
пред погледа му падна мрак,
вратът му лъскав в миг увисна.
Делислава Делиева
© Делислава Делиева All rights reserved.