Намерих  саморасла круша.

Направо сладка като мед.

Под нея славеите слушам.

Извадих може би късмет

или пък майката природа

чрез птиците ми я пося.

Обичам ей така да бродя

или тревица да кося,

да спра под нея за отмора,

да пийна мъничко вода...

Берат я птици, други хора,

но аз не виждам в туй беда.

Огромна е. За мен ще има.

Сам вятърът ще ми отбрули

Кои колкото успее - взима.

Ще мляскат тук глигански зурли.

  Ех, слюнката сред зима ми потече.

Как искам лято! Лято искам вече!