Круша
Намерих саморасла круша.
Направо сладка като мед.
Под нея славеите слушам.
Извадих може би късмет
или пък майката природа
чрез птиците ми я пося.
Обичам ей така да бродя
или тревица да кося,
да спра под нея за отмора,
да пийна мъничко вода...
Берат я птици, други хора,
но аз не виждам в туй беда.
Огромна е. За мен ще има.
Сам вятърът ще ми отбрули
Кои колкото успее - взима.
Ще мляскат тук глигански зурли.
Ех, слюнката сред зима ми потече.
Как искам лято! Лято искам вече!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Димитров Все права защищены
