Намерих саморасла круша.
Направо сладка като мед.
Под нея славеите слушам.
Извадих може би късмет
или пък майката природа
чрез птиците ми я пося.
Обичам ей така да бродя
или тревица да кося,
да спра под нея за отмора,
да пийна мъничко вода...
Берат я птици, други хора,
но аз не виждам в туй беда. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up