20 jun 2013, 7:54

Крясък

1.4K 1 11

Пропаднах във творческа дупка.

Получи се тъй, изведнъж.

Вървях по поредната чупка,

залитнах - не случих на мъж.

 

Сърцето ми скочи високо,

но сбърка - оплете се пак.

На вятъра свърши се тока

и пусна ме долу. Глупак!

 

Навлязох в поредната схема

на  някакъв сложен сюжет,

а слънцето бе теорема

с добри варианти безчет.

 

За кратко. Играта приключи

и творчество  ми се отщя.

Човек се роди, за да учи,

а аз се родих да крещя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Кашукеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...