20 jun 2013, 7:54

Крясък

1.4K 1 11

Пропаднах във творческа дупка.

Получи се тъй, изведнъж.

Вървях по поредната чупка,

залитнах - не случих на мъж.

 

Сърцето ми скочи високо,

но сбърка - оплете се пак.

На вятъра свърши се тока

и пусна ме долу. Глупак!

 

Навлязох в поредната схема

на  някакъв сложен сюжет,

а слънцето бе теорема

с добри варианти безчет.

 

За кратко. Играта приключи

и творчество  ми се отщя.

Човек се роди, за да учи,

а аз се родих да крещя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Кашукеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...