20 июн. 2013 г., 07:54

Крясък

1.4K 1 11

Пропаднах във творческа дупка.

Получи се тъй, изведнъж.

Вървях по поредната чупка,

залитнах - не случих на мъж.

 

Сърцето ми скочи високо,

но сбърка - оплете се пак.

На вятъра свърши се тока

и пусна ме долу. Глупак!

 

Навлязох в поредната схема

на  някакъв сложен сюжет,

а слънцето бе теорема

с добри варианти безчет.

 

За кратко. Играта приключи

и творчество  ми се отщя.

Човек се роди, за да учи,

а аз се родих да крещя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Кашукеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...