20 июн. 2013 г., 07:54

Крясък

1.4K 1 11

Пропаднах във творческа дупка.

Получи се тъй, изведнъж.

Вървях по поредната чупка,

залитнах - не случих на мъж.

 

Сърцето ми скочи високо,

но сбърка - оплете се пак.

На вятъра свърши се тока

и пусна ме долу. Глупак!

 

Навлязох в поредната схема

на  някакъв сложен сюжет,

а слънцето бе теорема

с добри варианти безчет.

 

За кратко. Играта приключи

и творчество  ми се отщя.

Човек се роди, за да учи,

а аз се родих да крещя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Кашукеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...