Пропаднах във творческа дупка.
Получи се тъй, изведнъж.
Вървях по поредната чупка,
залитнах - не случих на мъж.
Сърцето ми скочи високо,
но сбърка - оплете се пак.
На вятъра свърши се тока
и пусна ме долу. Глупак!
Навлязох в поредната схема
на някакъв сложен сюжет,
а слънцето бе теорема
с добри варианти безчет.
За кратко. Играта приключи
и творчество ми се отщя.
Човек се роди, за да учи,
а аз се родих да крещя.
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
