Пропаднах във творческа дупка.
Получи се тъй, изведнъж.
Вървях по поредната чупка,
залитнах - не случих на мъж.
Сърцето ми скочи високо,
но сбърка - оплете се пак.
На вятъра свърши се тока
и пусна ме долу. Глупак!
Навлязох в поредната схема
на някакъв сложен сюжет,
а слънцето бе теорема
с добри варианти безчет.
За кратко. Играта приключи
и творчество ми се отщя.
Човек се роди, за да учи,
а аз се родих да крещя.
© Лилия Кашукеева Всички права запазени