20.06.2013 г., 7:54

Крясък

1.4K 1 11

Пропаднах във творческа дупка.

Получи се тъй, изведнъж.

Вървях по поредната чупка,

залитнах - не случих на мъж.

 

Сърцето ми скочи високо,

но сбърка - оплете се пак.

На вятъра свърши се тока

и пусна ме долу. Глупак!

 

Навлязох в поредната схема

на  някакъв сложен сюжет,

а слънцето бе теорема

с добри варианти безчет.

 

За кратко. Играта приключи

и творчество  ми се отщя.

Човек се роди, за да учи,

а аз се родих да крещя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Кашукеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...