31 ago 2007, 23:01  

Крясък

  Poesía
949 0 1

 

Стоя на брега и се взирам

и някак си тихо крещя.

От време на време се спирам

и мисля за някой неща.

 

Как бих могла да те съдя,

че напусна ме - заради мен.

Опитвах се с тебе да бъда

с характер друг, променен.

 

Опитвах се маска да слагам

и всеки път роля играех.

В себе си никак не вярвам

Как ме обикна, не знаех.

 

Стоя на брега и се взирам

и някак си тихо крещя.

Разкъсвам се бавно. Разбирам!

Живота си от днес ще сменя.

 

Всяка маска и роля изхърлям.

Всяко друго АЗ от днес забравям.

Нова страница вече отварям.

Да бъда себе си от днес решавам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Илчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...