31 ago 2007, 23:01  

Крясък

  Poesía
944 0 1

 

Стоя на брега и се взирам

и някак си тихо крещя.

От време на време се спирам

и мисля за някой неща.

 

Как бих могла да те съдя,

че напусна ме - заради мен.

Опитвах се с тебе да бъда

с характер друг, променен.

 

Опитвах се маска да слагам

и всеки път роля играех.

В себе си никак не вярвам

Как ме обикна, не знаех.

 

Стоя на брега и се взирам

и някак си тихо крещя.

Разкъсвам се бавно. Разбирам!

Живота си от днес ще сменя.

 

Всяка маска и роля изхърлям.

Всяко друго АЗ от днес забравям.

Нова страница вече отварям.

Да бъда себе си от днес решавам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Илчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...