Крясък
Стоя на брега и се взирам
и някак си тихо крещя.
От време на време се спирам
и мисля за някой неща.
Как бих могла да те съдя,
че напусна ме - заради мен.
Опитвах се с тебе да бъда
с характер друг, променен.
Опитвах се маска да слагам
и всеки път роля играех.
В себе си никак не вярвам
Как ме обикна, не знаех.
Стоя на брега и се взирам
и някак си тихо крещя.
Разкъсвам се бавно. Разбирам!
Живота си от днес ще сменя.
Всяка маска и роля изхърлям.
Всяко друго АЗ от днес забравям.
Нова страница вече отварям.
Да бъда себе си от днес решавам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Илчева Всички права запазени
