Крясък
Стоя на брега и се взирам
и някак си тихо крещя.
От време на време се спирам
и мисля за някой неща.
Как бих могла да те съдя,
че напусна ме - заради мен.
Опитвах се с тебе да бъда
с характер друг, променен.
Опитвах се маска да слагам
и всеки път роля играех.
В себе си никак не вярвам
Как ме обикна, не знаех.
Стоя на брега и се взирам
и някак си тихо крещя.
Разкъсвам се бавно. Разбирам!
Живота си от днес ще сменя.
Всяка маска и роля изхърлям.
Всяко друго АЗ от днес забравям.
Нова страница вече отварям.
Да бъда себе си от днес решавам.
© Даниела Илчева All rights reserved.
