11 dic 2008, 23:16

Кръговрат

  Poesía » Otra
921 0 2
Есен е,
дърветата плачат,
образували са море от листа,
а голите им клони
устояват на студа.

Останали са по тях
още няколко сълзи
и когато те паднат,
земята ще заспи.

И когато се събуди,
пролетта ще е дошла,
с първите кокичета
и първата роса.

Облаците горе
устремено пак вървят,
вятърът ги носи
по пътя непознат.

Дойде и зимата,
снежинките от небето
започват да валят
и заедно танцуват
танца ни познат.

Излезеш ли навън,
бузките поруменяват,
снежните пъртини
очите ослепяват.

Децата с шейните
от хълмчето се пускат,
снегът, като храна,
безотговорно хрускат.

Зимата свърши,
пролетта пристигна.
Слънцето леко ме стопли
и нежно ми намигна.

Момината сълза
разперва листа
и ето че отново
баба Марта е дошла.

Мислиш, че кръговратът
свършва,
но лъжеш се жестоко.
Лятото настъпва,
ще ти стане топло.

Търсейки прохлада
и дирейки забава,
морето ще те привлече
и бързо ще те съблече.

Така с есента и
зимата след това,
годината мина
просто ей така.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...