11 дек. 2008 г., 23:16

Кръговрат

915 0 2
Есен е,
дърветата плачат,
образували са море от листа,
а голите им клони
устояват на студа.

Останали са по тях
още няколко сълзи
и когато те паднат,
земята ще заспи.

И когато се събуди,
пролетта ще е дошла,
с първите кокичета
и първата роса.

Облаците горе
устремено пак вървят,
вятърът ги носи
по пътя непознат.

Дойде и зимата,
снежинките от небето
започват да валят
и заедно танцуват
танца ни познат.

Излезеш ли навън,
бузките поруменяват,
снежните пъртини
очите ослепяват.

Децата с шейните
от хълмчето се пускат,
снегът, като храна,
безотговорно хрускат.

Зимата свърши,
пролетта пристигна.
Слънцето леко ме стопли
и нежно ми намигна.

Момината сълза
разперва листа
и ето че отново
баба Марта е дошла.

Мислиш, че кръговратът
свършва,
но лъжеш се жестоко.
Лятото настъпва,
ще ти стане топло.

Търсейки прохлада
и дирейки забава,
морето ще те привлече
и бързо ще те съблече.

Така с есента и
зимата след това,
годината мина
просто ей така.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...