Dec 11, 2008, 11:16 PM

Кръговрат

  Poetry » Other
918 0 2
Есен е,
дърветата плачат,
образували са море от листа,
а голите им клони
устояват на студа.

Останали са по тях
още няколко сълзи
и когато те паднат,
земята ще заспи.

И когато се събуди,
пролетта ще е дошла,
с първите кокичета
и първата роса.

Облаците горе
устремено пак вървят,
вятърът ги носи
по пътя непознат.

Дойде и зимата,
снежинките от небето
започват да валят
и заедно танцуват
танца ни познат.

Излезеш ли навън,
бузките поруменяват,
снежните пъртини
очите ослепяват.

Децата с шейните
от хълмчето се пускат,
снегът, като храна,
безотговорно хрускат.

Зимата свърши,
пролетта пристигна.
Слънцето леко ме стопли
и нежно ми намигна.

Момината сълза
разперва листа
и ето че отново
баба Марта е дошла.

Мислиш, че кръговратът
свършва,
но лъжеш се жестоко.
Лятото настъпва,
ще ти стане топло.

Търсейки прохлада
и дирейки забава,
морето ще те привлече
и бързо ще те съблече.

Така с есента и
зимата след това,
годината мина
просто ей така.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...