5 jul 2022, 13:08

Кръговрат на оцеляването

833 9 17

На ръба на съдбата, сгрешиш ли, ще е за последно.

Над безмълвната пропаст махало е погледът твой.

Не задавай въпроси в критичен секунден развой,

а мига изгони, да не стане кръвта ти на ледник.

 

Надживее ли риска, синкопният въздух е кротък.

Вместо тебе, уплашен ще брани живота си друг.

Младо слънце ще сееш в браздата от новия плуг

и в спокойни води ще си спуснал духа като котва.

 

Но за миг не забравяй ръката съдбовна и сърпа,

който блясва в минута тревожна и всички ни дебне.

Отредените твои години – жълтиците в кърпа –

 

ще опита животът-скъперник със злост да издърпа,

да почувстваш, застанал през него, ти колко си дребен.
Докажи му, че жив си, дори с глътка въздух предсмъртна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...