pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17034
5.07.2022 г., 13:08 ч.

Кръговрат на оцеляването 

  Поезия » Философска, Строги форми
574 9 17

На ръба на съдбата, сгрешиш ли, ще е за последно.

Над безмълвната пропаст махало е погледът твой.

Не задавай въпроси в критичен секунден развой,

а мига изгони, да не стане кръвта ти на ледник.

 

Надживее ли риска, синкопният въздух е кротък.

Вместо тебе, уплашен ще брани живота си друг.

Младо слънце ще сееш в браздата от новия плуг

и в спокойни води ще си спуснал духа като котва.

 

Но за миг не забравяй ръката съдбовна и сърпа,

който блясва в минута тревожна и всички ни дебне.

Отредените твои години – жълтиците в кърпа –

 

ще опита животът-скъперник със злост да издърпа,

да почувстваш, застанал през него, ти колко си дребен.
Докажи му, че жив си, дори с глътка въздух предсмъртна!

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истинско, хубаво!
  • Раздаваш ли от силата си, тя се възвръща двойно. Поздрави, Мари.
  • Наденце! ❤️ 😘 🌈
  • Разкош!
  • Радвам се, когато ме навестят самодиви! Знам, че е на добро!
    Хубав да е денят ти, Вики!
  • Хареса ми!
  • Това ни остава - да се щегуваме с нея! Така и страхът ни от смъртта ще носи друг привкус и няма да вгорчава делника ни. Зарадва ме много с коментара си, Младене,
    благодарна съм ти за добрите думи!
  • Поздравление, Мария!
    Перфектна форма и силно послание. Финалът - последните два терциона, е впечатляващ:

    Но за миг не забравяй ръката съдбовна и сърпа,
    който блясва в минута тревожна и всички ни дебне.
    Отредените твои години – жълтиците в кърпа –

    ще опита животът-скъперник със злост да издърпа,
    да почувстваш, застанал през него, ти колко си дребен.
    Докажи му, че жив си, дори с глътка въздух предсмъртна!

    Ще попитам на шега - виждаме сърпа, но къде е чукът?
  • Права си, Пепи, добре дошла на страничката ми!
    И аз те поздравявам!
  • Важното е да сме в кръговото! 😉Поздравления!
  • Всички сме частички в кръговрата,
    толкова мънички, че дори
    болката в душата ни позната
    други не видяха. А горим...
  • Сеитбата на Слънчо преживях.
    Бях в кръговрата мъничка частичка .
    За черни дни отбраням си жълтички .
    Фенерчето си стягам. Оцелях.
  • Приятели, радвам се да ви видя и да разбера, че споделяте моя поглед върху живота и смъртта! Благодаря за подкрепящите коментари, Генек, Пепи, Тони и Иван! 🌈
  • Харесва ми сонета ти, Мария! Поздравления!
  • Много интересна образност и форма, Мария. Много истини си засегнала и ме караш да се замисля. Ще се връщам да прочета отново.
  • Виртуозен като послание, образност и форма стих. Благодаря за възможността да споделя тези твои изводи за живота и смъртта, Мери!
  • Приятно.
Предложения
: ??:??