На ръба на съдбата, сгрешиш ли, ще е за последно.
Над безмълвната пропаст махало е погледът твой.
Не задавай въпроси в критичен секунден развой,
а мига изгони, да не стане кръвта ти на ледник.
Надживее ли риска, синкопният въздух е кротък.
Вместо тебе, уплашен ще брани живота си друг.
Младо слънце ще сееш в браздата от новия плуг
и в спокойни води ще си спуснал духа като котва.
Но за миг не забравяй ръката съдбовна и сърпа,
който блясва в минута тревожна и всички ни дебне.
Отредените твои години – жълтиците в кърпа –
ще опита животът-скъперник със злост да издърпа, ...