Кръс пръст

Poesía

368 1 2

Всеки носи кръста тежък...

на живота свой, преживява

времена и болки... разкол,

грях, провал. И самота!?

Как искам да разкажа

за мечтите, любовта.

Но в Света ми тъй объркан...

останах сам, потънал в грехота.

Бяла злъч – горчи тъгата.

Един е верният ни път.

Да бъдем ли човеци

или самотни да умрем!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

M1234567891 (Миночка Митева)

Самотата е лошо нещо, Ангел, но животът трябва да се изживее, защото веднъж ни се дава! Поздравявам те!

2024-07-12T11:56:54+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Човек се ражда в самота и умира в самота.
Но е за предпочитане да бъдем човеци, а не само същества с два крака и две ръце.
Поздравление, Ачо!:

"Бяла злъч – горчи тъгата.
Един е верният ни път."

2024-07-12T11:19:52+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0