Кръс пръст

Poetry

367 1 2

Всеки носи кръста тежък...

на живота свой, преживява

времена и болки... разкол,

грях, провал. И самота!?

Как искам да разкажа

за мечтите, любовта.

Но в Света ми тъй объркан...

останах сам, потънал в грехота.

Бяла злъч – горчи тъгата.

Един е верният ни път.

Да бъдем ли човеци

или самотни да умрем!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

M1234567891 (Миночка Митева)

Самотата е лошо нещо, Ангел, но животът трябва да се изживее, защото веднъж ни се дава! Поздравявам те!

2024-07-12T11:56:54+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Човек се ражда в самота и умира в самота.
Но е за предпочитане да бъдем човеци, а не само същества с два крака и две ръце.
Поздравление, Ачо!:

"Бяла злъч – горчи тъгата.
Един е верният ни път."

2024-07-12T11:19:52+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0