Кръстът
Моят кръст е тежък вече
в пътя стръмен и с бодли.
Нося си го отдалече
даже и кога вали.
Този кръст ми е живота,
като трън, като пирон.
Аз съм пътникът - пилота,
от последния перон.
И по пътя криволичащ
между тръни и треви,
аз вървя, вървя и тичащ,
та гърбът ми се криви.
И опънал свойто тяло,
аз ще легна в празен ров.
В пусто вече опустяло
ще съм земен апостроф.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
