14 nov 2014, 21:55
Кръстът
Моят кръст е тежък вече
в пътя стръмен и с бодли.
Нося си го отдалече
даже и кога вали.
Този кръст ми е живота,
като трън, като пирон.
Аз съм пътникът - пилота,
от последния перон.
И по пътя криволичащ
между тръни и треви,
аз вървя, вървя и тичащ,
та гърбът ми се криви.
И опънал свойто тяло,
аз ще легна в празен ров.
В пусто вече опустяло
ще съм земен апостроф.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Здравей, Никола! И аз също казвам, че е силно, но и много болка излъчва, която се опитваш да прекриеш. Живей пълноценно и в сегашно
време!
Нови творчески успехи и лека нощ! -
Поздрави и от мен
за поредния ти хубав стих, Никола! -
Поздравление, Никола са силните и точни думи, с които пресъздаваш едно финално състояние в живота!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Да! Тъжничко е, но е вярно и част от цялостния живот и не е искрено да се подминава!Сърдечни поздрави от мен и ви желая хубав ден!