Моят кръст е тежък вече
в пътя стръмен и с бодли.
Нося си го отдалече
даже и кога вали.
Този кръст ми е живота,
като трън, като пирон.
Аз съм пътникът - пилота,
от последния перон.
И по пътя криволичащ
между тръни и треви,
аз вървя, вървя и тичащ,
та гърбът ми се криви.
И опънал свойто тяло,
аз ще легна в празен ров.
В пусто вече опустяло
ще съм земен апостроф.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
