koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Nov 14, 2014, 9:55 PM

Кръстът 

  Poetry » Other
362 0 4

Моят кръст е тежък вече

в пътя стръмен и с бодли.

Нося си го отдалече

даже и кога вали.

 

Този кръст ми е живота,

като трън, като пирон.

Аз съм пътникът - пилота,

от последния перон.

 

И по пътя криволичащ

между тръни и треви,

аз вървя, вървя и тичащ,

та гърбът ми се криви.

 

И опънал свойто тяло,

аз ще легна в празен ров.

В пусто вече опустяло

ще съм земен апостроф. 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Ви, Приятели, за коментариите и за оценките!
    Да! Тъжничко е, но е вярно и част от цялостния живот и не е искрено да се подминава!Сърдечни поздрави от мен и ви желая хубав ден!
  • Здравей, Никола! И аз също казвам, че е силно, но и много болка излъчва, която се опитваш да прекриеш. Живей пълноценно и в сегашно
    време!
    Нови творчески успехи и лека нощ!
  • Поздрави и от мен
    за поредния ти хубав стих, Никола!
  • Поздравление, Никола са силните и точни думи, с които пресъздаваш едно финално състояние в живота!
Random works
: ??:??