12 sept 2007, 9:41

Кръв

  Poesía
790 0 0
 

1989 г.

Поглеждайки през черния прозорец,

намигайки ми, щърбата луна

усмихва ми се, вика ме нагоре

сред девствената тишина.


Нима наистина съм станала жена?!


Поглеждайки през черния прозорец,

пази се, да не те опръска кръв,

отчаяна и нe по-малко девствена

от твоите покой и тишина...


Кръв силна, кръв естествена,

превръщаща момичето в жена.

Кръв благодарна с цялата си женственост,

на който пръв докосне я с ръка.


Кръв плачеща и кръв блажена,

донесла радост и познала болка,

изстрадано опиянена,

кръв във девичето ми тяло.


Обичай ме! Вземи кръвта ми чиста,

като сълзата на новородено птиче.

Вземи ме цялата и запази ме!

По мъжки нежно ме обичай...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...