12 sept 2007, 9:41

Кръв

  Poesía
786 0 0
 

1989 г.

Поглеждайки през черния прозорец,

намигайки ми, щърбата луна

усмихва ми се, вика ме нагоре

сред девствената тишина.


Нима наистина съм станала жена?!


Поглеждайки през черния прозорец,

пази се, да не те опръска кръв,

отчаяна и нe по-малко девствена

от твоите покой и тишина...


Кръв силна, кръв естествена,

превръщаща момичето в жена.

Кръв благодарна с цялата си женственост,

на който пръв докосне я с ръка.


Кръв плачеща и кръв блажена,

донесла радост и познала болка,

изстрадано опиянена,

кръв във девичето ми тяло.


Обичай ме! Вземи кръвта ми чиста,

като сълзата на новородено птиче.

Вземи ме цялата и запази ме!

По мъжки нежно ме обичай...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...