Sep 12, 2007, 9:41 AM

Кръв

  Poetry
782 0 0
 

1989 г.

Поглеждайки през черния прозорец,

намигайки ми, щърбата луна

усмихва ми се, вика ме нагоре

сред девствената тишина.


Нима наистина съм станала жена?!


Поглеждайки през черния прозорец,

пази се, да не те опръска кръв,

отчаяна и нe по-малко девствена

от твоите покой и тишина...


Кръв силна, кръв естествена,

превръщаща момичето в жена.

Кръв благодарна с цялата си женственост,

на който пръв докосне я с ръка.


Кръв плачеща и кръв блажена,

донесла радост и познала болка,

изстрадано опиянена,

кръв във девичето ми тяло.


Обичай ме! Вземи кръвта ми чиста,

като сълзата на новородено птиче.

Вземи ме цялата и запази ме!

По мъжки нежно ме обичай...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Пеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...