1989 г.

Поглеждайки през черния прозорец,

намигайки ми, щърбата луна

усмихва ми се, вика ме нагоре

сред девствената тишина.

Нима наистина съм станала жена?!

Поглеждайки през черния прозорец,

пази се, да не те опръска кръв,

отчаяна и нe по-малко девствена

от твоите покой и тишина...

Кръв силна, кръв естествена,

превръщаща момичето в жена.

Кръв благодарна с цялата си женственост,

на който пръв докосне я с ръка.

Кръв плачеща и кръв блажена,

донесла радост и познала болка,

изстрадано опиянена,

кръв във девичето ми тяло.

Обичай ме! Вземи кръвта ми чиста,

като сълзата на новородено птиче.

Вземи ме цялата и запази ме!

По мъжки нежно ме обичай...