24 nov 2018, 10:06

Кръвно отмъщение (2)

1.1K 0 2

Нападна ме, дирейки беса...

ти беше по-силен от мен...

но имаше жалка причина...

да стискаш в ръцете си меч...

 

нападна ме само защото...

принуден ти бе по закон...

аз трябваше с меч да се браня...

(по-висша бе моята цел)...

 

ти търсеше мъст за предците,

които не аз съм убил...

аз исках пък жив да остана...

и нещичко да изградя...

 

но... мечът си аз ще извадя...

от твоята тромава гръд...

врата ти подир ще отрежа...

ще гледам как стенеш от страх...

 

Героят аз бях преди боя...

бях слабата жертва подир...

сега, щом спечелих... съм злият!

Демòните свои надвих!

 

Сега ще пирувам с плътта ти,

кръвта ти ще пия в бокал!

всуè притежаваше сила,

и  жажда безкрайна за мъст...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андрей Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Единствената причина да съм изтрил въпросния коментар, е незнанието ми какво ще се случи ако натисна един от двата бутона. Доколкото зная някои функции не са достъпни за всички потребители.
    Не възнамерявам да оспорвам каквото и да било. Често човек осъзнато или неосъзнато заема тенденция от друг вид изкуство (както в моя случай аз съм съм променил ударението под влияние на музиката). Причината за тази заемка действително е желанието ми за относително запазване на ритъма, съчетано с думи, излезли от употреба.
    Забелязал съм, че някои творби биват връщани за редакция. Спомням си, че неотдавна в списъка за одобряване имаше една творба, озаглавена „Ода за косматите мъже”. Тя стоя там 20 дена. Не възразявам ако и мой текст бъде върнат обратно ако така ще си науча урока да пиша както трябва.
  • Не приемате критика от никого. В това число и от редактора. Защо? Струва Ви се неоснователна ли? Оспорете я, ако е така.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....