24 нояб. 2018 г., 10:06

Кръвно отмъщение (2)

1.1K 0 2

Нападна ме, дирейки беса...

ти беше по-силен от мен...

но имаше жалка причина...

да стискаш в ръцете си меч...

 

нападна ме само защото...

принуден ти бе по закон...

аз трябваше с меч да се браня...

(по-висша бе моята цел)...

 

ти търсеше мъст за предците,

които не аз съм убил...

аз исках пък жив да остана...

и нещичко да изградя...

 

но... мечът си аз ще извадя...

от твоята тромава гръд...

врата ти подир ще отрежа...

ще гледам как стенеш от страх...

 

Героят аз бях преди боя...

бях слабата жертва подир...

сега, щом спечелих... съм злият!

Демòните свои надвих!

 

Сега ще пирувам с плътта ти,

кръвта ти ще пия в бокал!

всуè притежаваше сила,

и  жажда безкрайна за мъст...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Единствената причина да съм изтрил въпросния коментар, е незнанието ми какво ще се случи ако натисна един от двата бутона. Доколкото зная някои функции не са достъпни за всички потребители.
    Не възнамерявам да оспорвам каквото и да било. Често човек осъзнато или неосъзнато заема тенденция от друг вид изкуство (както в моя случай аз съм съм променил ударението под влияние на музиката). Причината за тази заемка действително е желанието ми за относително запазване на ритъма, съчетано с думи, излезли от употреба.
    Забелязал съм, че някои творби биват връщани за редакция. Спомням си, че неотдавна в списъка за одобряване имаше една творба, озаглавена „Ода за косматите мъже”. Тя стоя там 20 дена. Не възразявам ако и мой текст бъде върнат обратно ако така ще си науча урока да пиша както трябва.
  • Не приемате критика от никого. В това число и от редактора. Защо? Струва Ви се неоснователна ли? Оспорете я, ако е така.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...