24.11.2018 г., 10:06

Кръвно отмъщение (2)

1.1K 0 2

Нападна ме, дирейки беса...

ти беше по-силен от мен...

но имаше жалка причина...

да стискаш в ръцете си меч...

 

нападна ме само защото...

принуден ти бе по закон...

аз трябваше с меч да се браня...

(по-висша бе моята цел)...

 

ти търсеше мъст за предците,

които не аз съм убил...

аз исках пък жив да остана...

и нещичко да изградя...

 

но... мечът си аз ще извадя...

от твоята тромава гръд...

врата ти подир ще отрежа...

ще гледам как стенеш от страх...

 

Героят аз бях преди боя...

бях слабата жертва подир...

сега, щом спечелих... съм злият!

Демòните свои надвих!

 

Сега ще пирувам с плътта ти,

кръвта ти ще пия в бокал!

всуè притежаваше сила,

и  жажда безкрайна за мъст...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Единствената причина да съм изтрил въпросния коментар, е незнанието ми какво ще се случи ако натисна един от двата бутона. Доколкото зная някои функции не са достъпни за всички потребители.
    Не възнамерявам да оспорвам каквото и да било. Често човек осъзнато или неосъзнато заема тенденция от друг вид изкуство (както в моя случай аз съм съм променил ударението под влияние на музиката). Причината за тази заемка действително е желанието ми за относително запазване на ритъма, съчетано с думи, излезли от употреба.
    Забелязал съм, че някои творби биват връщани за редакция. Спомням си, че неотдавна в списъка за одобряване имаше една творба, озаглавена „Ода за косматите мъже”. Тя стоя там 20 дена. Не възразявам ако и мой текст бъде върнат обратно ако така ще си науча урока да пиша както трябва.
  • Не приемате критика от никого. В това число и от редактора. Защо? Струва Ви се неоснователна ли? Оспорете я, ако е така.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...